Изкуственият интелект може ли да греши творчески?

Любопитно видео за изкуствения интелект (тестът на Тюринг)

Може ли компютърът да възпроизведе човешка персона

Рационалният и емоционалният интелект винаги са били в центъра на вниманието на различни науки като науката за човешкото поведение, семиотиката, прагматиката, социологията, политологията, а понякога и в основата на людоедната кулинарна наука, чието корени отнасяме към далечното минало и близко настояще на дахомейските племена. Може би истинският въпрос е не дали е възможен изкуствен интелект, той все пак е до голяма степен факт, а дали стремежът на човека към безсмъртие ще го доведе до внасянето на човешката интелигентност в побитов носител на информация.
Алън Тюринг
Алън Тюринг
Изкуственият интелект може ли да греши творчески?
Изкуственият интелект може ли да греши творчески?

Подходът при теста на Алън Тюринг е изяснен. Проверката е в това дали човек, който общува с двама комуниканти, може да разпознае кой от тях е машина въз основа на проведен разговор. Тоест, способността на машината да заблуди умишлено, се определя като един от основните параметри при успешна имитация на човешка интелигентност.
Неорганичните носители на информация, изобщо електронните системи за пренос на данни – могат ли да се сдобият със способността да лъжат? Това е в центъра на темата за “изкуствения” интелект. Човешката интелигентност, даже същност, се изразява в това, че човешкото същество може съзнателно да греши, да базира действията и поведението си върху предварително и умишлено направени грешки – и така да стигне до желан от него ефект. Човек твърде често доказва, че грешката е вярна.

Умът на машините и човека
Но има и още. Способни ли са машините на силна дедукция? Да. Ако подадем на компютъра данните: “Хората са смъртни. Сократ е човек.”, машината несъмнено може да стигне до силния дедуктивен ход: “Следователно Сократ е смъртен.” Способни ли са машините да боравят с по-несигурен и по-слаб дедуктивен свод? Може би. Ако подадем на компютъра данните: “На хоризонта се вдига прашен облак. Чува се тропот на копита.”, може би машината ще стигне с огромна вероятност до дедуктивния ход: “Идват коне”. Когато обаче се появят зебри вместо коне, машината ще трябва да реши дали моделът е неправилен или да разшири идеалния контур на модела с още данни. Може би тя ще вземе решение и ще извърши дедуктивен ход. Способни ли са машините на творческа абдукция? Според мен не. Ако подадем на компютъра данните: “Слънчевата система има център. Земята е в центъра.”, машината няма да смени модела, като постави Слънцето в центъра на слънчевата система, няма да смени името си на Коперник, няма да започне реинтерпретация на събираните данни по методите на Бейкън.

Тоест, машините винаги ще бъдат способни да казват истината, понякога да я допълват и разширяват, но може би никога няма да “излъжат съзнателно” и така да открият нова истина.

Алън Матисън Тюринг (на английски: Alan Mathison Turing) е британски математик, логик, криптоаналитик, информатик и философ (1912 – 1954 година). Има голям принос в развитието на компютърните науки с формализирането на концепциите за алгоритъм и изчислимост. Машината на Тюринг е абстрактен модел на компютър с общо предназначение. Алън Тюринг се смята за баща на теоретичната информатика и теорията на изкуствения интелект. По време на Втората световна война Тюринг работи за Правителствената школа по кодиране и шифроване в Блечли Парк – британския център за криптоанализ. За известно време оглавява групата, чиято задача е разбиване на шифрите, ползвани от германските военноморски сили. Създава няколко метода за криптоанализ и прави подобрения на използваната за целта изчислителна електромеханична машина „Бомба”, което прави възможно дешифрирането на кодовете на „Енигма“.