Теч на кислород в Международната Космическа Станция

Теч на кислород в МКС и дневник на американския космонавт

Този петък, рано сутринта, Международната Космическа Станция протече. С кислород. Изтичането на този жизнеутвърждаващ дихателен газ принуди двамата руски космонавти и американския астронавт Кристофър Касиди да се изолират от останалата част на станцията – в руския сегмент “Звезда”.

Предлагаме на Вашето внимание секретния дневник на американския астронавт, в който той е описал своите впечатления от това нелеко приключение. На места се усеща как Космосът сближава хората, а на други места – как хората в Космоса искат вече да си ходят вкъщи. Приятно четене!

 

Теч на кислород в Международната Космическа Станция
Теч на кислород в Международната Космическа Станция

 

Дневник на американския астронавт Кристофър Касиди, така, както го е записал собственоръчно и секретно, преведен на български за разкриване пред обществеността (широката).

 
Петък, 21 август.

Мило дневниче! Днес из станцията започна да се чува някакво свистене. Първо си помислих, че колегата Иван пак има стомашни проблеми с кондензираната сельодка и отново се носи из модулите, задвижван от собствената си флатуленция. За мой огромен дискомфорт и откровена американска тревога, се оказа нещо далеч по-неуютно. Уредите показаха, че има изтичане на кислород! Наложи се да се евакуираме заедно с Иван и Анатолий – в руския модул “Звезда”, а след това да блъснем кепенците. Ситуацията е критична.

 
Събота, 22 август.

Мило дневниче! В руския отсег е малко тесничко, но е весело. Иван и Анатолий изобщо не изглежда да се притесняват от текущата авария. Преди малко осветлението изгасна и стана малко хладничко. Анатолий развеселено призна, че от седмици с Иван покръкват от горивото на резервния токов генератор и нищо чудно да са му свършили изпаренията. В мрака на руския модул двамата ми руски колеги тихо запяха “Во поле береза стояла” и лека-полека към тях се присъединих и аз.

 
Неделя, 23 август.

Мило дневниче! По своя собствена инициатива изпратих кодирано съобщение до руския наземен контролен център с текст: “Какво да се прави?”, а след час получих обратен сигнал, който гласеше: “Что делать? Ленин.” Вече в модула е по-светло, понеже Иван започна периодично да складира флатуленциите си в балони, които после пали на тънка струйка и така имаме необходимата луминисценция, за да наблюдаваме как по уредите постепенно се натрупва скреж. Температурата в модула вече е минус 53 градуса по Целзий. На Анатолий му падна палецът на крака и се търкулна някъде и сега ми е възложена специалната мисия да го намеря.

 
Понеделник, 24 август.

Мило дневниче! Малко съм объркан. Всички сме гладни. На руските колеги им светят очите в мрака на “Звезда” и някак обезпокоително не мигат. Засега успявам да поддържам полезна дистанция от Иван и Анатолий, главно благодарение на високия си професионализъм, който проявявам в кризисна ситуация и благодарение на електрическия остен за говеда, който размахвам пред себе си. Като ми го пъхна в раницата преди полета, татко ми каза: “Синко! Кристофър! Вземи го. Руснаци са все пак.”